ЗА ЛЮБОВТА
За влюбването, За Любовта
/Из една беседа на Виссарион с журналисти в Кемерово, есента на 1999 г. - откъс/
Журналистът помоли Виссарион да засегне въпросите на любовта.
В: Хората обикновено се влюбват в този, който е призван да ги обогати с нещо, да им позволи да придобият недостигащото им и така по този начин още повече да разцъфтят. Ето защо, като правило, в това, те намират онова, което всъщност им дава най-благоприятната възможност един на друг. И това, не е случайно, точно тук действува Законът на Природата, когато човек се влюбва именно в този, който трябва да му донесе необходимото разбиране и обогатяване на собствената душа. И ако нещастието ти се проявява в този, когото обичаш, значи ти намирайки се редом с него, си призван правилно да го разбереш, правилно да го приемеш, и правилно да му помогнеш. Ето точно тогава вие взаимно започвате да се обогатявате. И ако на определен период от време, вашата любов започва да изстива, да се разтваря – да изчезва, при нормалните условия това означава,че вие сте се напълнили взаимно, толкова, че повече не сте в състояние повече да напълните другия, и оттук нататък вече започвате да си пречите. И тогава всичко вече се превръща в друго, по друг начин се проявява. Но аз ви говоря по принцип, когато всичко протича в най-добрия случай.
Сега в живота ви протича всичко по друг начин. Вие се влюбвате, или за съжаление, съставяте семейство, при което единият от вас обича, и съвсем рядко се случва, когато вие се обичате взаимно. Единият се е влюбил, на другият му е станало жално или пък се е възползвал от това, че го обичат, помисляйки си, че и той навярно ще заобича после. И при тези случаи, вие изграждате семейства, допускайки при това невероятно големи недопустими погрешки. Ето защо и вашите семейства се сблъскват с такива големи прегради.
Тогава в тези случаи, когато вие сте се свързали, даже и когато има взаимна любов, егоизмът ви е толкова голям, толкова са големи вашите претенции един към друг, че вие още в първите години на своя съвместен живот, започвате да потушавате своята любов чрез действията си., чрез претенциите си, чрез постоянното си налагане породено от собствения интерес. И ето, в тези стълкновения, може да се сравни вашата любов с огън, а ревността с изискване. Това е като вода, с която вие задружно започвате да обливате с ведра този огън. Като една уникална пожарникарска команда, като пожарникари сякаш сте се родили, и всичко това вършите с такава старателност. И в резултат естествено, любовта угасва, при това много бързо. Тоест тя не се осъществява така, както й е дадено да се осъществи в достатъчно дълъг период от време при нормални условия. Когато изчезват претенциите, когато егоистичните потребности у човека гаснат или пък се поемат под контрола на неговия дух, който е длъжен по този начин да разцъфти.
Представете си, какво означава да обичаш другия, когато от негова страна никога няма проявление на нещо, което би могло да ви причини болка. Няма такива проявления. И в главата ви няма никакви претенции, няма никакви подозрения, тоест няма нищо от онова, което вашият егоизъм преди е проявявал. И тогава в този случай, любовта може да звучи дълго време, може да се разгаря върху тази вълна дълги години, толкова време, докато си отдадете взаимно необходимото един на друг. И всичко това, са нормалните условия за любовта, при условията на бъдещото общество, когато вие ще сте победили своя егоизъм.
А сега, още в първите години – вижте какво се получава: любовта къде е, и вие започвате да си признавате – а, аз такава не съм те обичал! Започвате един на друг да си го повтаряте. И разбира се, в този случай, не съумявайки да вземете необходимото един от друг, не съумявайки да си дадете необходимото един на друг, вие вече търсите пътя, как би могло да се разделите един с друг. Но, повярвайте, че ако жената си отиде от мъжа, и не е разрешила своята задача, с мъжа който я бие, който пие, и в когото тя по-рано е била влюбена, след което е угаснала в него любовта й,поради натрупалата се болка, то където и да отиде тази жена, запомнете: тя ако се влюби отново, ще намери същия този мъж от който бяга. Това се явява особеност на природата. Вие няма къде да се скриете от нея. Докато не разрешите своя проблем вътрешно в себе си. Ето защо да се бяга, е безсмислено. Човек безкрайно ще намира семейство, свързано с едно и също. Само където това ще се изразява все по-остро и по-остро. Тъй като произтича деградация. Проблемът ако не се решава, значи се изостря и умножава вътрешно. А следователно, ще са необходими все по-могъщи удари от страна на Природата за да го разбие. А как Природата би могла да го удари? Ами да, чрез ръката на вашия мъж и то достатъчно рязко. Така по този начин разбирайки това, вие ще трябва да се научите да не го осъждате. Трябва да се научите да извличате от всичко това нужния урок за самите вас. Трябва да се научите да уважавате Бога, да обичате Бога и да възприемате реалността с благодарност. Реалността! Не лошите постъпки, - а реалността! Ако така се е подредила тази реалност, приемете я с благодарност, не бързайте да обвинявате който и да е, който ви е отнел нещо или донесъл нещастие. Не, нещастието, вие сте си го създали. Не бива да търсите виновника, това означава да пребивавате безкрайно в нещастие. Трябва да се научите да разбирате, че нещастието е във вас самите преди всичко. И така, да се научите правилно да разбирате всичко това, това е много важно. Това са първите ви крачки към това, което спомага на семейството все по-добре и по-добре да се формира.
Въпрос: А може ли да се обедини природната любов с духовната любов? Или това е несъвместимо?
Виссарион: Това трябва да го има едновременно у човека. Тоест, духовната любов – това е цъфтеж на неговата душа до необходимия нормален уровен. И тогава той възприема окръжаващите го като свои родни братя, по еднакъв начин се отнася с тях, еднакво добре, не както сега се отнасяте помежду си. Сега съществуват такива понятия: ето моят приятел, който е различен от другите, от общата маса. И към него имате по-различно отношение. Към родственика – също по-различно отношение. Но това е една тясна група от хора за вас, която се отделя от общото множество, и на тях вие отдавате предпочитанията си.
В нормалното общество, когато вие се развивате пълноценно, духовната любов, разкривайки се, ви прави равни помежду ви.
ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ МЪЖКОТО И ЖЕНСКОТО НАЧАЛО
/Есе на един търсещ по пътищата на съчетаване между разум и сърце/
В моите досегашни търсения и изследвания, стигнах до извода, че най-загубените и най-заблудените хора са сегашните духовно търсещи хора. Защото те търсят как да направят козметична операция на сегашното положение на планетата. Защото не виждат истинския изход в промяната на изтърбушените модели, обслужващи социалния живот върху планетата. Колкото до тези, които имат някакви амбиции да изпълняват ролята на духовни наставници и някакви си там старши братя, то те очевидно не познават истинското положение и трагедията на съвременния човек от позицията не само на извънземния им разум,а и от позицията на човешката душа и абсурдна безпътна ситуация на съвременния човек.
Няма по-голям нещастник от съвременния човек на планетата. Него го водят за носа непризвани водачи и той е принуден да ги следва защото има камшик в техните ръце под името “карма”. Даже има и схващане, че някакви си там Посветени старци ръководят съдбините на човешките същества. Както и да ги водят хората в старата установка на Стария Завет – Око за око, или Зъб за зъб, или пък на Новия Завет, впрочем кой от двата завета те спазват, ако ли не само единия, то от подобно управление на съдбините на човечеството с понятия като “карма” и “закони за възмездието докога”, възелът се заплита все повече и повече за да се стигне до фаталния край, който впрочем изглежда те също очакват с нетърпение. А изход все пак има. Той е в новото Битие, Битие, което може да бъде реалност след някои определени събития. Събития на преход и време на поврат! Все пак Великият Небесен Отец стои най-отгоре и Той е този, който решава какво да измени и какво да положи като изход.
В своите досегашни изследвания стигнах също и до извода, че единствено новите отношения и новите модели и форми, могат да сложат край на сегашната неразбория. Най-вече като се започне с нетърпящата никакво отлагане промяна на човешките отношения касаещи половете “мъж – жена”. Докато човечеството не проумее основната същност на взаимното допълване между мъжа и жената и не се започне отново изграждането на едно ново общество, изградено на база истински отношения между мъжа и жената, не може да продължава по нататък развитието на сегашния човек.
Този, който твърди, че сегашният човек може да се развива в тази изкривена изтърбушена лицемерна форма и в това общество, е просто един голям лъжец. Небесният Отец е този, Който променя и Кармата и Законите и Събитията и сегашния свят. Кой е този, който ще Му противостои! Това, което Той поиска, то ще бъде! Старшите братя са си свършили вече работата и то добре. Време е да си починат. Извънземният разум е време да се оттегли от своите планове за човечеството. Сега идват други работници, които ще изковат новите форми и по тях човечеството ще се движи в следващия период.
