Кармата сама по себе си
"Не кармата сама по себе си има значение, а отношението на човека към нея. Нейната тежест или лекота се обуславя не от кармата, а от отношението към нея, от реакцията към нея от страна на носещия я. Самата карма далеч невинаги е в ръцете на нейния носител, но реакцията на едни или други кармични явления изцяло зависи от него самия. Никой не може да каже как именно ще реагира човек на кармичните удари и как трябва да прави това, тъй като е във властта на волята да утвърди характера на желаната реакция. На едно и също явление, идващо от вън, може да се радваш или да проливаш сълзи заради него, тоест да проявиш съзнанието в сферата на полярността на чувствата. Но правилното отношение от страна на този, който е овладял своята карма, ще бъде отсъствието на всякаква реакция, тоест безстрастието. Елхата е еднаква и зиме, и лете, тъй като не реагира външно по никакъв начин на промяната на времето. Също и победилият себе си не реагира по никакъв начин на външните прояви на кармата, заставяйки с усилие на волята себе си да излезе от железните рамки на необходимостта на двойнствената полярност на чувствата, преминаващи от единия полюс на проява на себе си към противоположния, затваряйки съзнанието в кръга на безизходността, изход от който няма дотогава, докато съзнанието се мята от единия полюс на емоционалните реакции към другия. Външно явлението често не зависи от волята на човека, особено ако то вече се е осъществило, но реакцията на него е в ръцете на човека. Можеш да си представиш как на всяка проява съзнанието ще реагира така, както поиска волята и може тази представа да се направи действителност, тоест да се утвърди в живота. Човекът и без това се отнася към едни или други събития от своя живот така или иначе само затова, че несъзнателно някога по-рано или в дадения момент е решил да се отнесе към тях именно така. На него не му идва и мисъл в главата, че да се отнесе към него може съвсем иначе и именно така, както заповяда волята. Близък приятел е измамил и предал - колко хубаво е това, като какъв прекрасен урок ще послужи за в бъдеще, как ще изостри зоркостта и разпознаването на ликовете, колко полезна е измамата. Така разсъждава и мисли този, който е решил да победи своята карма. Възможно е просто да си заповядаш да се отнасяш към всяко явление от живота не така, както по-рано, а напълно обратно или съгласно указа на волята. Отначало отсъденият победител се научава да управлява полюсите на своята реакция на явленията от външния свят, избирайки всяка волево, а после вече, отстранявайки съзнанието от полюсите и утвърждавайки го в центъра, да проявява безстрастие на духа, тоест безполюсно, лишено от двойственост отношение към живота. Радвайки се днес на едно, по този начин обричаме себе си на сълзи когато настъпи неизбежният момент на утвърждаване на противоположния полюс на земната, временна радост. Радостта от близостта на верния приятел е равна на остротата на мъката при неговата загуба или заминаването му от живота. Подходът към овладяване на кармата ще се заключава в това посрещайки вълните на живота да се научите да реагирате на тях, тоест да ги посрещате, така, както иска това волята. Да се пренесе процесът от вън вътре и в лабораторията на своя микрокосмос да се създава или твори желаната реакция. Това е напълно възможно, още повече, че в дадения случай волята не посяга на нищо външно, а само на ответната вибрация, пораждана от съзнанието в своите обвивки. Животът дава безкрайни възможности за тези опити всекидневно, от сутрин до вечер. Толкова са много огорченията, неприятностите от тежките и леки удари на съдбата, че е трябвало отдавна вече да се разбере, че не може да продължава така по-нататък, тъй като сърцето няма да издържи. Възприемчивостта и чувствителността са изострени и ще се изтънчват още, и изходът от кръга на безизходността е в това да се спрат непрестанните люшкания на съзнанието от единия полюс към другия. Те трябва да се спрат, каквото и да става. Иначе те ще разклатят целия апарат. Утвърдил волята над проявата на емоциите на полюсите и налагайки сребърната юзда на духа върху тях, може да започне да се утвърждава и безстрастието, тоест равновесието, вече неразколебавано от вълните на външните явления. Погледнете към това, което ви е обременявало вчера и привличайки съзнанието към полюсите е лишавало духа от равновесие. И днес, поддържайки своето съзнание в централната точка на равновесието, не го устремявайте към нито единия от полюсите. Ако това е трудно в началото, опитайте се да се радвате на това, което вчера е огорчавало, за да можете утре да не се радвате и да не се огорчавате. За ободряване ще Кажа, че кармата ще остави веднага щом като волята възтържествува над двойствената природа на даденото явление, тоест го победи в себе си. Неотдавнашният опит показа как тежката и скучна работа със заповед на волята беше направена интересна, увлекателна, даваща радост. Възможно е да се постъпва така във всичко. Но това е в началото. Целта е придобиване на безстрастие и пълно равновесие, когато на съзнанието се отдава неизменна заповед повече да не се проявява на полюсите във вибрациите на своите обвивки. Животът на човека преминава в аритмични люлеения от сълзи към смях, от симпатия към антипатия, от осъждане към похвала и към проявата на всички други чувства и противоположните им чувства. Но ученикът, стъпил върху пътя на Архата, е длъжен да овладее себе си и да утвърди равновесието на духа, изразяващо се в пълно безстрастие. Но колко трудно е да се задържиш от тези люлеения, когато наоколо се клати всичко и хаосът на неуравновесеността раздира съзнанието на обкръжаващите. Трудно, но нужно. И същата тази безизходица, която хвърля обикновения човек в отчаяние, за бъдещия Архат ще стане неизменна гаранция за нова победа, тъй като да има друго решение, освен да победиш, повече вече няма да може. Мятанията към полюсите, обостряйки се все по-силно и по-силно, ще се окажат фатални за несъумелия да се справи със себе си дух. Така че победата сега представлява вече задължение на волята и друго решение няма. Задачата на текущия ден е: да се утвърждават своите реакции на вълните на външните явления от волята, да се определя техния характер от волята и да се пресичат от волята, предизвиквайки в съзнанието реализация на чувства, противоположни на обичайните и изпитвани по-рано. Това ще бъде първото стъпяло към безстрастието на духа, към равновесието и спокойствието."
