ЕЗОТЕРИЧНОТО ЗНАНИЕ

"Езотеричното знание не се измисля и не се научава. То просто съществува в едно общодостъпно място. Наричам това място пространство на варианти. Другите могат да го наричат другояче, но същността му не се променя от това. В писмото си казвате, че сте объркана по някои въпро­си. Как да се оправи човек в многообразието от учения, които според вашите думи говорят за едно и също, но все пак се различават? Няма да повярвате колко е просто.

След като сте прочели планина от литература по психо­логия и езотерика, в един момент можете да спрете и да забравите всичко, за което са писали другите хора в книги­те си. Ако сте натрупали минимално необходимата основа в някаква област, по-нататък можете да извличате инфор­мация направо от пространството на варианти.

За тази цел трябва да дръзнете да спрете с търсенето на отговори в чуждите книги и да се обърнете към себе си. Докато разумът ви е обърнат към мъдреците на този свят, ще се обърквате и ще бъдете в положението на вечен сту­дент. Променете ориентацията - обърнете разума си към своята душа и ще получите отговори на всичките си въп­роси.

Знаете ли какво отличава онези, които правят откри­тия, създават шедьоври на културата и изкуството и пишат книги, от другите, които се дивят на тези открития, възторг­ват се от шедьоврите и четат книгите? Какво отличава творците от ценителите и учителите от учениците?

Първите са имали дързостта да откъснат разума си от чуждите творения и да се обърнат към своята душа. Цени­телите и учениците съвсем не са лишени от талант! Просто тяхното намерение е насочено в друга посока - да ценят чуждото и да се учат от другите.

Може да ви се стори, че ви говоря демагогски или предъвквам общоизвестни истини. Да обърнеш разума си към своята душа? Твърде неконкретно, неясно и намирисва на сладникава духовност.

Но всъщност говоря за съвсем конкретни неща. Ако кажа, че душата ви и без това всичко знае, няма да е съвсем точно. Душата не знае, но за разлика от разума има достъп до информационното поле, където се намират всички дан­ни за миналото и бъдещето, както и всички шедьоври и от­крития.

Разумът възприема чувствата на душата като интуитив­ни знания и озарения, а сетне ги интерпретира във вид на общоприети понятия и обозначения.

Разумът не може да измисли нищо ново. Той единстве­но е способен да построи нова версия на къщичка от ста­рите кубчета. Всичко принципно ново се създава от единството между душата и разума. Но за постигането на това единство е необходимо да се направят прости и конкретни стъпки.

Да приемете факта, че са ви достъпни всички знания.

Да се обърнете с въпрос към себе си.

Да тръгнете по своя път.

Да използвате правото си на индивидуалност.

Да се възползвате от достъпа си до знанието.

Знанието ще ви бъде достъпно, щом успеете да преориентирате намерението си от другите към себе си. Просто си кажете, че вие сте индивидуални, неповторими и знаете всичко. Задайте си въпрос и чакайте отговора. Той ще дойде сам - може би веднага или след няколко дни, дори и месеци, в зависимост от сложността. Но непременно ще дойде!

При всеки човек общуването между разума и душата става по свой начин. Главното е да се обърне намерението на разума към душата. Тайната тук е, че на малцина им хрумва да се опитат да го направят. Но който се е опи­тал, започва да открива нови неща и да създава шедьо­ври.

Единственото, което пречи на душата и разума да се обединят, е вътрешната и външната важност. Важността затваря творческото начало в калъфа на общоприетите сте­реотипи. Ето какво пишете за проблемите на читателите: „ Невъзможно е да се работи ефективно, ако грижите им не те докосват. "

Правилно клише, нали? Може да се добави и че не до­пуснете ли да ви докосне проблемът на човека, не е възмож­но да му се помогне. Това също звучи правилно. А всъщност е фалшив стереотип, създаден от махалата.

Решавате проблемите на хората не благодарение на това, че допускате да ви докоснат, а въпреки това. Нещо повече, потъвайки в чуждите проблеми, ставате неспособни да ги решавате обективно.

Хората се сблъскват с проблеми, защото са потънали в своята игра. Животът им „се случва" и те като в неосъзнат сън се намират във властта на обстоятелствата. Но щом слязат в зрителния салон и погледнат играта отстрани, много неща им стават ясни.

Докато сте потънали в проблемите на хората, вие сте в еднакво положение с тях. За да разберете и да решите про­блемите им, трябва да действате сякаш отстрани. Не безсърдечно, не равнодушно, а отстранено! Точно тук е разликата между липсата на важност и бездушието.

Ще успеете да решите проблемите - както своите, така

и чуждите, ако поемете ролята на зрител, който играе. А докато „живеете" със своите и чуждите проблеми, сте безпомощни. Мнозина читатели не могат да уловят разли­ката между действията отстрани и бездушието. Още вед­нъж повтарям: липсата на важност е действие отст­рани, а не безразличие! Играйте ролите си „наужким", като децата. Тогава ще бъдете кукловод, т.е. господар на ситу­ацията. А когато сте потънали в играта, вие сте марио­нетка.

И наистина не бива всичко да се приема твърде при­сърце. Ако вникнете в нещата, нищо не е толкова важно, колкото изглежда. Трябва да помагате на онези, които се нуждаят от помощта ви. Но го правете отстрани, не се измъчвайте от преживявания. Чувствата ви могат само да навредят. Освен това помощ следва да се оказва само на онези, които ви молят за това.

На въпроса ви: „Какво да правят впечатлителните хора и онези, които всекидневно дават милостиня?", съществува съвсем конкретен, но неочакван за вас отговор - откажете се от чувството на вина.

Ако системно давате милостиня, значи чувствате някак­во задължение. А то идва от чувството на вина. Не толкова съчувствате на нуждаещите се, колкото чувствате задъл­жение да им помогнете. Това не е състрадание, а проява на важността.

Ако у вас внезапно се е пробудило съчувствие към кон­кретна бедна старица, това е състрадание. Но когато не мо­жете да минете спокойно, без вътрешни терзания покрай все­ки просяк, значи не изпитвате състрадание, а задължение. Какво да правите?

Просто реализирайте свободата си. Нищо и на никого не дължите. Осъществете своето право на знание. Вие са­мите сте способни да творите и да давате отговори. Ако не сте се освободили от важността, ще ви терзаят съмнения.

А щом сте свободни — тогава сте прави. А когато сте сво­бодни, можете да си позволите да съчувствате и да съпреживявате."

Напред