Теория „Ин-Ян“

"Теория „Ин-Ян“ полага основите за разбиране на хармонията в жизнената дейност и саморегулацията на организма още преди шест хиляди години (Гарбузов В. И., Древние и новые каноны медицины, Санкт-Петербург, 1992).

Съгласно Древно Китайската теория „Ин-Ян“, всичко в природата е полярно. Съществува вечна борба между противоположностите, едновременно с тяхното неразривно единство, взаимно допълване и закономерно редуване (У Вей — Син, У Лин, Пълна Цигун Енциклопедия, прев. И-во „Дилок“, 2007). Между противоположностите, обаче, съществува средна област на равновесие между „ин“ и „ян“, и точно в нея е възникнал животът. Нарушаването на равновесието между „ин“ и „ян“ извън определени рамки, води до възникване на патологични явления и болести, като при това двете начала могат да бъдат както причина, така и следствие. Затова в терапевтичната си практика китайската медицина е насочена към регулиране на съотношенията между „ин“ и „ян“, като към „ин“ трябва да се добавя „ян“ и обратно. Според Древно Китайската теория „Ин-Ян“, Ян е: слънце, горе, небе сила, активност, мъжко начало. Ин е: луна, долу, земя, слабост, пасивност, женско начало. Ян-Ин е в цялата Вселена и във всеки жив организъм. Ян и Ин са неразривно взаимнообвързани, те проникват едно в друго като взаимно се допълват, обуздавайки и регулирайки се взаимно, с което гарантират тази хармония в жизнените дейности, която се определя като здраве. Дисхармонията им, неправомерното усилване на едното или другото е болест. Ян създава енергия, а Ин я акумулира и регулира използването й, усилвайки или намалявайки я и направлявайки я в нужната посока. В мъжа има повече Ян, а в жената — повече Ин, и това е естествено. Случва се и обратното, но това е противоестествено. Мъжът трябва да живее янски живот, а жената — ински и това е естествено, което гарантира тяхното здраве. Горната част на тялото е свързана с Ян, а долната — с Ин. Гърбът и цялата задна повърхност на тялото е Ян-ска, а гръдта, корема, предните и вътрешните повърхности на ръцете и краката — Ин-ски. Когато се усилва Ян, отслабва Ин, и обратно. Това усилване може да е патологично. Самата болест протича по Ян-ски или по Ин-ски тип. Ян-ският вариант на болестта е патология на силата, на енергията, на кипенето. Болният в такъв случай е със силен глас, той е възбуден, активен. Ако това е жена, то в нея има повече мъжко, отколкото женско начало. Кожата на такъв човек е гореща, особено китките и ходилата. Те са сухи и червени. Такова е и лицето му. Той изпитва жажда, сухост в устата и се нуждае от прохладно питие и студена храна. Повишено е артериалното налягане, налице е болка в главата и в тила. Напрегнати са мускулите на вътрешните органи, те са със спазъм, свити. От тук е и болката в сърцето, в гръдния кош и в стомашната област. Със спазъм е и пикочният мехур, от където е учестеното уриниране. Болестта може да бъде предизвикана и от инфекция, и тогава болният е с висока температура. Ян-ският вариант на болестта е мощен, бурен и остър. Ин-ският вариант на болестта е характерен за отслабени или възрастни организми. Болният е с тих глас, вял, пасивен. Лицето му е бледо, китките и ходилата — хладни и влажни. Той зъзне и се нуждае от топло питие. Докато при Ян-ския вариант очите са ярки, живи, блестящи, то при Ин-ския вариант на болестта те са хлътнали, без блясък. Болният се оплаква от слабост, има понижено артериално налягане. При инфекция той е със субфебрилна температура — 37,2° — 37,4°. Болестта протича вяло и продължително. Очевидно е, че при Ян-ския вариант на болестта, трябва тя да се потиска, да се премахнат спазмите и с това, и болките. При този вариант човек в много случаи може да се справи и сам. При Ин-ския вариант на болестта трябва да се укрепят силите на болния, и лекарят трябва да вземе борбата с болестта в свои ръце, тъй като болният не може сам да се справи с нея. Следващото ниво в разбирането на древнокитайската медицина е "Учението за каналите и колатералите в организма", свързващи по определени закономерности и в строг порядък всички органи в организма помежду им. По тях жизнената енергия от единия орган тече към другия. При такова разбиране, частното става общо, мисленето на лекаря обхваща целия жизнен кръг на болния, а зад органа се вижда целия организъм. Тук не можем да не направим аналогията с Теорията за функционалните системи на П. К. Анохин., представляващи саморегулиращи се организации, динамично и избирателно обединяващи, централната нервна система и периферните органи и тъкани, въз основата на нервни и хормонални регулаторни механизми, разгледана по-горе. И така лекарите от Древен Китай са предполагали, че такъв канал се състои от дадения орган и външни и вътрешни разклонения към друг канал. Вътрешните разклонения са пряка връзка с другите органи и са скрити, а външният ход е „явен“, може да се напипа и на него са разположени т.н. биологично-активни точки — БАТ (над 700 броя). Лекарят, натискайки ги, масажирайки ги, обгаряйки ги или вкарвайки в тях игли, въздейства върху съответния вътрешен орган, а от там и върху целия организъм. И това е много важен момент за диагностиката и лечението в древнокитайската медицина — болен е например стомаха, а човека страда от главоболие или зъбобол, от слабост в краката, а по кожата от главата до петите, по хода на съответния канал, се наблюдават обриви, болка, парене или признаци на сбръчкване. От друга страна, въздействайки на лицето, шията, долните крайници, лекарят през тях въздейства на стомаха."