МИСЪЛТА

Anjo-007.jpg

"Мисълта прорязва пространството със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Служи като мост за съединяване с тази сфера, към която е устремена, или с явлението, или с предмета, или с човека, или с далечна звезда. Какво няма ограничение? Мисълта. Какво не познава прегради и предели? Мисълта. Какво възнася към върховете или низвергва в бездната? Мисълта, мисълта, мисълта. Какво се предава по-бързо от светлината по сребърната нишка? Мисълта. Какво свързва с Мен? Светлоносната мисъл, излизаща от сърцето. Мисълта тъче връзката между Световете. Скáлата на проявите на мисълта е широка. Нейната цветова тоналност преминава през всички Светове: от Висшите светлоносни Сфери до низшите астрални слоеве и сфери. Огнената мисъл се отличава от тъмната и тежка мисъл както Светлината от тъмнината. Белият кон на носещата се мисъл може да отнесе към звездите, а черният - в зиналата  бездна. Който се стреми към Светлината, той трябва да знае на какъв кон се качва и накъде го носи бързоногият. Мислите са като коне от огромен табун на тучното пасище. Може да се избере всеки. Пасището е поле, пространство, в него е безкрайният простор за мислите. Седни на всяка и се понеси накъдето искаш. Всяка мисъл като кон носи върху себе си съзнанието. Къде ще отнесе необузданият кон? Реалността на очевидността се създава от мисълта. Мисълта извисява и принизява. Трябва да се научите да отделяте себе си от текущите мисли. Да се освободиш от мисълта е също така лесно, както да слезеш от коня. Да слезеш и да наблюдаваш как тази същата мисъл, която току-що е носела съзнанието, остава сама, предоставена сама на себе си, нямайки възможност да увлича върху себе си ездача. Също е добре да се научите да гледате на явленията от живота без да отъждествявате себе си с тях, без да се сливате с тях. При това може да се отбележи как явленията се плъзгат по външните обвивки, без да засягат същността на духа. Огромните вълни се блъскат яростно в гранитната канара. Те се разбиват на пръски, отдръпватсе  в морето и отново се стремят да съкрушат канарата. Но гранитната грамада е несъкрушима. Так също е и духът под вълните на живота. Нека да се плискат и да блъскат бясно ако щат, нека яростно да се стремят да разрушат дома на духа. Но духът е несъкрушим като скала, като гранитна канара пред яростта на вълните. Те отново ще се оттекат в морето, откъдето са дошли, а духът ще продължи своя далечен и  неотложен път, готов отново да срещне всеки ураган и всяка ярост на стихиите като скала, нерушимо и твърдо."