"Решението на живота не е в това да бъдеш съвършен, а в това да се върви към съвършенство независимо от своите несъвършенства. И в това е заслугата. И колкото по-несъвършен е човек и  колкото по-силно гори в него необратимият пламък на устрема към това да върви, толкова по-голяма е заслугата. С тази мярка Ние определяме пригодността на духа за еволюцията. И тъй, не със съвършенствата на човека, а с устрема се измерва неговата ценност. Затова Казвам: „Само се устремете - и сиянието на пространствените огньове ще залее вашето съзнание”. Устремът е силен с магнитната си мощ. С нея се съкрушават преградите на притискащата сфера, обкръжаваща ви тясно и плътно. Устремът представлява тласкач за съзнанието. Той движи, той го извежда извън пределите на настоящето и зад границата на непосредственото обкръжение. Той сваля ключалките и разбива бравите, зад които стоят хората в своите тъмници. За да се утвърди свободата на духа, трябва да се устремиш към нея. Без устрем няма достижение, тъй като как ще достигнеш това, към което не се стреми съзнанието. Запалете огъня на устрема в сърцето, ако искате да достигнете. И нека този огън да гори като пламъка на незагасваща лампа. Тъй като толкова е казано за неугасимите светилници в храмовете, но хората запалват огньовете в храмовете, забравяйки за светилника на сърцето. За какво са на храма огньовете, ако сърцето е угаснало. И сега вие виждате огньовете на храма при угаснали сърца. По-добре е обратното. Животът стана мъртъв и  мъртъвците питат защо е станало така тъмно и храмът не дава утешение. Даже молитвата без сърце е мъртва, даже свещените книги, даже и вярата, покрита с пепелта на неверието и отричането на светлината. Какво си е отишло от живота? Огънят на духа. Сега животът силно хлопа в сърцето, за да го събуди. И вече няма значение как и в каква форма, и къде, и в кого започва да пламти огънят на духа. А той започва да пламти, но не там, където го очакват и не в  тези, които претендират за своята изключителна избраност. В лабораториите, на работната маса, в напрегнатия труд, под простата дреха сърцата започват да се запалват. А Ние Гледаме и Чакаме кога ще настъпи моментът и в просторите на Новата Страна ще се запалят светилниците на духа, за да ги обедини Словото на Владиците в мощен хор на съзвучните сърца и съзнания. Ние Чакаме и ще Дочакаме това време, тъй като сроковете настъпват неотклонно и приближават този момент."

​

​

​

​

​

​

​

СинергоЕтика, Космоенергетика, Рейки, Кундалини, Биоенергия

​

​

​

​

​