"Представете си, колко здраво сраства аурата на човека към дома или мястото, в което той е прекарал неотлъчно целия си живот. Смяната на телата и превъплъщенията основателно се дават на хората, за да не се привързват твърде здраво към това, което ги заобикаля. Затова странстванията и пътешествията са особено полезни; колкото повече са промените във всеки един живот и колкото повече са смените на домовете и жилищата, толкова по-добре е за духа, убеждаващ се от опит във временността и нетрайността на земните домове. Независимо от опита, обаче, все пак аурата успява да се срасте с поредното жилище. Тогава животът изпраща по-честа смяна на външните обкръжения, за да може опитът от раздялата с всяко едно от тях да направи и раздялата със Земята, при прехода на Голямата граница, възможно по-лек. Странниците няма какво да губят и за какво да съжаляват, нито с какво да срастват аурата си, тъй като са в постоянно движение. Но живеещите в къщи и апартаменти, особено в своите собствени или смятащи ги за собствени, трудно се откъсват от тях. С всяка стая, привична вещ или предмет, който притежаваме, ни свързва нишка, създаваща постоянен и съединяващ с тях ток към съзнанието. Хиляди невидими нишки приковават съзнанието към вещите, които счита за свои, към домовете и към всичко, което се намира в тях или наоколо и към местата, където човек живее. Трудно е дори и да си представи човек, доколко е претоварено съзнанието с ненужни за духа вещи и доколко е оплетено, като с паяжина, от преплитащите се токове на връзките му с всяка притежавана от неговия стопанин вещ. В това е проклятието на собствеността и привързаността на човека към Земята. Но освобождението е в духа. Духом могат да се прекъснат тези нишки, духом може да се приучи човек да се освобождава от вещите, знаейки, че са му необходими само временно и че в действителност нищо не ни принадлежи, тъй като нищо не можем да вземем със себе си от Земята за по-нататък. Хората, които не са се освободили от веригите на собствеността, отиват в Тънкия свят с вързани към нея ръце и крака. Трябва да се приучва съзнанието към пълно откъсване от местата и жилищата, в които човек е пребивавал продължително време, изхвърляйки от него дори паметта за тях, тъй като спомените също обвързват с местата и вещите. От тук и особената полезност на честата промяна на външните условия.
Сред всичките тези смени на места, жилища и обстоятелства неизменни остават само Учителят, Йерархията на Светлината, връзката с нея и основите, върху които се изгражда Учението на Живота. Тези неизменни основи трябва особено да се пазят, за да не могат отминаващите вълни на житейския поток да закрият най-важното и най-нужното за човека. Не се привързвайте към нищо и няма да има какво да губите: нито към вещи, нито към жилища, нито към места, нито към срещнатите случайно, тъй като всичко това е само временно. Всичко се движи, всичко тече, всичко отминава, но Аз Пребивавам навеки и Съм с вас извън преходните течения на живота. Устремените към Мен Моля: изоставете земното, по-точно изоставете привързаността към земното, освободете съзнанието си от обременяващия го боклук, за да може да се изпълни то с непреходните неща. Когато говоря за съкровищата на небесата, Имам в предвид непреходните ценности на мисълта и придобивките на духа, които той може да вземе по далечния път. Така и гледайте на всичко, което е около вас, като на нещо, с което ще се наложи да се разделите и което не е ваше, а ви е дадено само за временно ползване от съдбата или от Кармата. Човек се ражда на света без да има нищо и по същия начин, без да вземе нищо, си отива от живота. Тогава от къде е това чудовищно извращаване смисъла на вещите, които човек си въобразява че притежава? Разбира се, от незнание, от невежеството, което е причина за всичките му заблуждения. Затова Казвам: учете се, учете се, за да можете да освободите духа си от веригите на плътния свят и за да бъдете напълно свободни от земните преживявания в Надземния свят."