"Първото и най-важно нещо, което трябва да разберете, казва ни Хераклит, е, че единственото търсенето на себепознанието е важно, защото няма смисъл да знаете всичко, ако игнорирате себе си. Иначе, каква е ползата да си в тъмнина, дори когато около теб има милиони светлини, ти оставаш в тъмнина. Така че човек ще трябва да опознае себе си, за да може да постигне нещо, защото ако не го направи, тогава всичко ще бъде напразно, безсмислено и завършено, тъй като рано или късно това те води до усещане за празнота и недоволство, независимо дали има удовлетворение или липса.
Единственият достоен смисъл на всяко търсене на хора според херкулесовите предписания е търсенето на истината.
Тя е тази, която освобождава, води до себепознание и само тя може да преобрази живота ни. В днешно време, разбира се, хората обръщат малко внимание на истината или себепознанието и основната цел на повечето е стремежът към щастие.
Бих казала, че това е невъзможно, ако не познавате себе си, защото щастието сте вие самите и не се намира никъде другаде, извън вас. Защото щастието не е факт, а съществуване. Ако не го чувствате, ако не го изпитвате в собственото си същество, в собственото си ежедневие, съдържайки себе си и всеки момент в щастието, тогава не можете да го откриете никъде.
Щастието не е друг човек, връзка, финансово изобилие или осъществяване на най-смелите мечти и фантазии или желания, щастието е състояние на вътрешно удовлетворение. Ако чувствате щастие само в дишането, всеки път, то този момент изпълва цялото ви същество, всяка клетка и молекула на вашето същество. Това обаче изисква себепознание и затова древните са казвали: "Опознай себе си и ще опознаеш Вселената и боговете".
Това е не само метафизично търсене, което засяга или се обръща към малцина, но е основно условие за съществуване, което иска да живее с автентичност, да знае истината и да живее в естествено блаженство, а не в изкуствени полумерки на моментни удоволствия, които по-късно завършват с болка или празнота. Защото ако си без себепознание, то и на небето ще намериш себе си и там ще създадеш ада. Тъй като ние, хората, създаваме външното и около нас точно както е вътре в нас, нашите вътрешни настроения, ситуации, желания, възприятия, вярвания и очаквания, всичко това създава събитията във външния свят и съответните ни нагласи.
Защото ако погледнете в себе си, ще видите много противоречия и това е нормално, това е живот, пълен с противоречия, там живее единство, защото тъмнината и светлината, нощта и денят, смъртта и животът, всичко това е Едно, няма противоречие, освен нашия ум и изкуствена логика. Животът обаче не се интересува от изкуственото, той е естествен и неговите закони са верни. Себепознанието означава да бъдеш верен, не можеш постоянно да бъдеш нито щастлив, нито тъжен, гневен или постоянно кротък, човек в душата си носи всичко и затова дори просветлените учители биват ядосани, те просто имали смелостта да поемат отговорност за последствията от действията си и след това ни показаха прошката. И ако не са отговорни за действията си, тогава как биха могли искрено да простят?"
Comments