"Приятелството е може би най-ценното от всички взаимоотношения, защото приятелят е изцяло наш личен избор. Родителите и роднините не се избират, а ни се дават. Това също има своята собствена стойност. Но приятелят е този, който говори на нашето сърце, този към когото чувстваме магнетична близост. Когато има взаимност между двама души, които стават приятели, тогава взаимоотношението може да е за цял живот или дори за повече от един живот!
Приятелството е сближаване между равни. Дори способностите, ролите и позициите им да са различни, налице е отношението на равенство, което не допуска никакво чувство за превъзходство или за малоценност. Това отношение на равенство позволява пълното взаимно приемане. Така се създава близостта. Съществува близост изпълнена с такова уважение, което изключва всякаква намеса в
индивидуалността на другия и не позволява да се промъкне неприязън, основаваща се на видимите слабости. Тъй като е налице пълното приемане, истинската доброта на другия е мярката, която определя неговата същност. Слабостите се считат за нещо чуждо, което ще изчезне в подходящото време.
Истинските приятели никога не се разделят. Съществува любов, която не само подслонява всяка слабост, но и активно я трансформира с окуражаваща дума, с усмихнато търпение, с доброжелателно дело. На приятеля си не е необходимо да се самодоказваш, защото ти си обичан и приет за това, което си. И това, което си, е достатъчно. Не са нужни специални достижения. Единственото, което желае приятелят, е да сме самите себе си.
Приятелят е приятел завинаги, когато съществува взаимността и в нужда, и в радост. И в добри, и в лоши времена приятелят е винаги до нас, готов да сподели, да помогне, да изслуша или просто да присъства.
Приятелите винаги чувстват една дълбока взаимна близост, дори и да са физически разделени. Това партньорство побеждава разстоянието и времето, и всеки вид раздяла. Тяхното взаимно съпричастие е основата на тяхното общуване. Това общуване е нещо повече от обикновено говорене. То е способността да се вслушаме в чувствата на другия, да сме в синхрон един с друг. Това истинско общуване води до най-чистото взаимоотношение, защото съществува огледалото на яснотата, в което нищо не може да остане скрито. Нищо не може да бъде изопачено или неправилно изтълкувано.
Да съм приятел означава да съм на разположение. Приятелят е винаги на разположение и никога не казва: “Нямам време”, “чакай”, “покъсно” или “не ме безпокой сега”. Приятел в нужда се познава.
Всяка поверителна дума, доверена на приятеля, е свещена и е запечатана за очите и ушите на другите. Абсолютно нищо не е в състояния да накара един приятел да предаде доверието на другия. Доверието е съюз между две сърца, които са разбрали от опита, че този съюз никога не може да бъде разрушен или предаден.
Доверието разсейва страха от манипулация или от изоставеност.
Истинското приятелство включва в себе си уважение и сътрудничество. И така създава единството, абсолютно необходимо за едно спокойно съвместно съществуване."